8 правила за писане на къси разкази от Кърт Вонегът

Kurt Vonnegut
Kurt Vonnegut

Пиша откакто се помня. Доскоро обаче не си бях давала сметка, че това е нещото, с което искам да се занимавам приоритетно. Обичам да пиша.

Пиша текстове за сайтове за различни клиенти, на различна тематика, за различни бизнеси. Целта винаги е една – този, който чете текста за продукта или услугата, да ги купи. Или да бъде подтикнат към някое друго действие, което пак да носи печалба (не само материална) на продавача.

 

За да съм все по-добра в работата си, обичам да чета текстове на други копирайтъри и/или блогъри, художествена литература, бизнес книги.

В поредното “ровене” из милиардите букви, които очите ми виждат и мозъкът ми асимилира (или не), попаднах на осем съвета на Кърт Вонегът за писане на къси разкази.

Ето ги:

1. Използвайте времето на напълно непознатия по такъв начин, че той или тя да не чувства, че губи време.

2. Дайте на читателя поне един образ, в който той или тя може да се припознае.

3. Всеки герой трябва да иска нещо, дори това да е само чаша вода.

4. Всяко изречение трябва да прави едно от тези две неща – да разкрива характера на някого или да развива действието.

5. Започнете разказа от момент, който е възможно най-близо до края.

6. Бъдете садист. Няма значение колко сладки и невинни са главните герои, причинявайте им ужасни неща – така ще покажете на читателя каква е тяхната истинска същност.

7. Пишете така, че да се хареса само на един човек. Ако отворите прозореца и правите любов с целия свят, образно казано, вашата история ще се разболее от пневмония.

8. Дайте на читателите си възможно най-много информация възможно най-рано. Създайте напрежение. Читателите трябва да разполагат с толкова информация за това какво се случва, къде и с кого, че да могат да завършат историята сами, в случай, че последните няколко страници бъдат изядени от хлебарки.

“Най-великият американски автор на къси разкази от моето поколение е Фланъри Оконър,” пише Вонегът. “Тя на практика разби всички тези мои правила, освен първото. Великите писатели обаче имат склонност да правят това.”

 

Съгласни ли сте със съветите на Кърт Вонегът? Има ли нещо, което ви притесни или искате да допълните?