Вечното щастие бяга от нас.
Има го временно, крехко.
Сега сме щастливи, но само за час –
сякаш на заем е взето.
Вечно щастие няма, нали?
Има безброй въртележки,
носят, въртят милиарди съдби,
и любов, и грешки човешки…
Вечно приятелство има… Дали?
Има – от опит го зная.
Рушат се планети, нерви, скали,
но приятелство има до края.
Вечни проблеми няма, нали?
Никой проблем не е вечен.
Има тревоги, добри, лоши дни,
но вчера е вече далече.
Вечно доверие няма, нали?
Но грешки човеците правят.
И да простиш е човешко… Дали?
Аз искам да знам да прощавам.