Мечо Пух не е копирайтър, но…

Той не е копирайтър. Не е и писател. Но неговите мисли, диалози и прозрения остават незабравими от 1926 г. досега.

Подбрах част от най-хубавите от тях (със сигурност има и още, може да допълвате свободно), като се опитах да ги групирам в няколко теми. Вярвам, че изобщо не успях да се справя с това, защото хаосът в мислите на Мечо Пух и приятелите му е невероятен… и страшно забавен!

Ето ги!

Думи

Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно.

 ***

– Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

 ***

Правописът ми е Колеблив. Добър правопис е, но се Колебае и буквите отиват на грешни места…

 ***

По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?…

 ***

Аз съм Мече с Много Малко Мозък и дългите думи ме Объркват.

 ***

Известно време Пух кимаше със затворени очи и казваше едно след друго „да“ и „не“ на всичко, което Бухала говореше. Когато каза „да, да“ за последен път, побърза да прибави и „не, не“, без да знае всъщност за какво говори Бухала.

Предприемачество

Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

 ***

Колкото повече, толкова повече!

 ***

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

 ***

С каквито се събереш – с такива се събираш.

 ***

Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

 ***

Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.

 ***

Когато рекичката стигнеше до края на Гората – вече пораснала, – тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. „Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!“
Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много неща, преди да стане късно!

 ***

– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!

 ***

Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо?

 ***

Какво трябва да… трябва?

 ***

Когато някой казва, че няма никой, значи има някой.

 ***

Йори: Ех, и аз имам свои приятели! Вчера дори някой разговаря с мен. И миналата седмица ли беше, или още по-миналата Зайо се блъсна в мен и ми каза: „Прощавай!“ Така е! Животът е колело! Нещата се променят…

Мислене

Прасчо:

– Знаеш ли, Пух. Мислех си…

– Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.

***

Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.

 ***

Пух взе да се чувства по-добре, защото, когато си Мече с Много Малко Ум и Мислиш за Неща, ти откриваш понякога, че Нещо, което изглежда съвсем като Нещо вътре в теб, изглежда иначе навън, когато го гледат другите.

 ***

Мечето седна под дървото, сложи глава между двете си лапи и започна да мисли:

– Преди всичко – каза си то – това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй – бръм… бръм… – без да значи нещо. Щом има бръмчене – значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела.
После мисли още дълго и си каза:
– А единствената причина да си пчела – доколкото знам – е да правиш мед!

То се изправи развълнувано.

— А единствената причина да се прави мед е, за да мога аз да го ям!

Така мечето започна да се катери по дъба.

 ***

Пух и Прасчо … започнаха приятелски разговор за това-онова, Прасчо каза:

— Знаеш ли какво искам да ти кажа, Пух?

— Точно това мислех и аз, Прасчо.

— От друга страна, Пух, не трябва да забравяме…

— Правилно, Прасчо, макар че в момента съм забравил.

 ***

Пух седна на един голям камък и се опита да проумее. Това му приличаше на гатанка, а той никак не можеше да ги отгатва, защото беше Мече с Много Малък Ум.

 ***

Старото сиво магаре Йори, застанало само в най-сенчестия кът на гората, с разкрачени предни крака и клюмнала на една страна глава, мислеше за разни неща. Понякога си мислеше тъжно: „Защо?“, понякога мислеше: „Закъде?“, понякога — „Колко всъщност?“, а понякога не беше много сигурно за какво мисли. Затова, като видя, че Мечо Пух крачи насам с тежките си стъпки, то се зарадва, че може да престане да мисли…

 ***

— Почакай малко — каза Мечо Пух, като си вдигна лапата. Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли…

 ***

И колкото повече Мечо Пух мислеше, толкова повече всичко се объркваше в главата му като в объркан сън. — Когато се събуждаш сутрин, Пух — каза Прасчо най-после, — какво си помисляш най-напред?

— Какво ще има за закуска. А ти какво си помисляш, Прасчо?

— Аз си мисля какво ли интересно нещо ще се случи днес.

Мечо кимна замислено.

— То е все същото! — каза той…

 ***

Една есенна утрин, когато вятърът беше отвял през нощта всичките листа от дърветата и сега се опитваше да отвее и клоните им, Пух и Прасчо седяха на Местенцето за Мислене и се чудеха какво да правят.
– Това, което мисля – каза Пух, – е: мисля да отидем в Къта на Пух да видим Йори, защото може би вятърът е отвял къщата му и може би той ще пожелае да му я построим отново.
– Аз пък мисля – каза Прасчо, – мисля да отидем да видим Кристофър Робин, само че той сега няма да е у дома си. Значи не можем да го видим.
– Хайде да отидем да видим всички – каза Пух. – Защото, когато си ходил няколко мили по вятъра и влезеш неочаквано в някой дом и ти кажат: “Здрасти, Пух, тъкмо навреме си дошъл за малка кльопачка”, и ти си дошъл – това аз наричам Приятелски Ден.
Прасчо мислеше, че трябва да имат Причина, за да обходят всички, например Търсене на Малчо или Организиране на Експедиция. Ако Пух може да измисли нещо…
Пух можа:
– Ще отидем, защото е Четвъртък – каза той, – и ще пожелаем на всеки Много Щастлив Четвъртък. Хайде, Прасчо!

Ядене

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

 ***

Тази сутрин по време на закуската (проста закуска — една-две медени питки, леко намазани с мармалад) той (Мечо Пух) изведнъж съчини нова песен. …

Нямам грижа вей ли, или сняг вали,

щом тумбакът ми е пълен с мед!

Нямам грижа дали мръзне, или се топи,

щом муцуната ми е потънала във мед!

 ***

— Всеки ли е взел храна? — попита Кристофър Робин с пълна уста.

— Всички освен мен! — каза Йори. — Както Винаги! — Той ги огледа наред с обичайния си меланхоличен поглед: — Надяваме се, че никой от вас не е седнал случайно върху магарешки бодил?

— Струва ми се, че аз! — каза Пух. — Ох! — Той се изправи и се огледа отзад. — Да, аз! Така си и мислех!

— Благодаря ти, Пух, щом вече не ти е нужен! — Йори дойде до мястото, откъдето току-що стана Пух, и започна да яде. — Повреждат се, като сядаш отгоре им! — продължи Йори, като ги изгледа, дъвчейки. — Не са вече Сочни! Запомнете това всички! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

Приятели

– Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

***

– Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.

 ***

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

 ***

Прасчо пита Мечо Пух:
– Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.
– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

 ***

Ако зная нещо за нещата, тази дупка значи Зайо — каза Пух. — А Зайо значи Компания. А Компания — значи Похапване и Публика, която Ме Слуша, докато Тананикам, и тям подобни…

 ***

— Пух — започна Зайо нежно, — ти нямаш никакъв ум.

— Знам! — каза Пух смирено.

 ***

– Какво най-много обичаш да правиш на този свят, Пух?
– Ами, – каза Пух – какво обичам най-много…
И той се спря да помисли. Защото при все, че да Ядеш Мед е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав, отколкото когато вече си започнал, но той не знаеше как се нарича това. После си помисли, че да бъде с Кристофър Робин е много хубаво нещо и да имаш приятел като Прасчо до себе си също е много хубаво. И като размисли всичко това, той каза:
– Това, което обичам най-много на този свят, е Аз и Прасчо да дойдем да те видим и ти да ни кажеш: „Какво ще кажете за нещо малко?“, и аз да кажа: „Не бих имал нищо против, а ти, Прасчо?“, и вън да е ден за тананикане и птичките да пеят…

 ***

– Пух, обещай ми, че няма да ме забравиш никога! Дори когато стана на сто!
Пух помисли малко.
– А аз на колко ще бъда тогава?
– На деветдесет и девет.
Пух кимна:
– Обещавам!
Все още с очи, отправени към света, Кристофър Робин протегна ръка за Пуховата лапа.
– Пух – каза той сериозно, – ако аз… ако аз не съвсем … – Той спря и отново започна: – Пух, каквото и да се случи, ти ще разбереш, нали?…

Смелост

— Прасчо — каза Зайо, като започна да подостря молива си, — нямаш никаква смелост!

— Трудно е да бъдеш Храбър — каза Прасчо, леко подсмърчайки, — когато си Толкова Малко Животно!

 ***

Прасчо толкова се зарадва, че ще бъде Полезен, че забрави да се страхува…

Решителност

Кристофър Робин седеше пред вратата на къщичката си и си обуваше Големите Ботуши. Щом видя Големите Ботуши, Пух вече знаеше, че ще има Приключение, затова бързо избърса меда от нослето си с опакото на лапата, приглади кожуха си колкото можеше по-добре, за да изглежда Готов на Всичко.

 ***

— Ще откриваме Северния Полюс.

— О! — каза Пух. — Какво е Северният Полюс?

— Нещо, което се открива! — каза Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен.

— О! Разбрах! — каза Пух. — Нужни ли са мечки за откриването?

А на вас кой ви е любимият цитат на А. А. Милн от „Мечо Пух“?