Тряс! – животът ми се счупи, разпиля се…
като стъкло, уцелено от камък.
Съдбата отдалече някъде разсмя се –
опитва се да срути моя замък?
Намерих камъка сред стъклени парчета –
ще го запазя – искам да си спомням.
Събрах парчетата, внимателно пометох.
Да ги лепя не мисля и да пробвам!
Прозорецът отдавна беше за подмяна –
прогнила рамка, мръсна, изкривена.
Съдбата вероятно искаше да ме подкани
да действам – май сега е време!
Сега ще сложа нова рамка на стената,
стъклото – цяло, с хубави завеси,
учтиво ще помахвам видя ли Съдбата…
Дано отново с камък да не се намеси.