Рила, Мальовишки дял, края на август 2012 – вълшебно!

Реших да попътувам малко в края на август. Взех си дълга отпуска (първата в живота ми с 10-11 години трудов стаж). Избрах Рила и, по-конкретно, Мальовишкия дял на планината.

В сайта на туристическо дружество Родни балкани открих идеалното екскурзионно летуване (това звучи много соц, нали?) за мен, обадих се да питам дали имат свободни места и кога да занеса капарото. Всичко беше уредено.

С група около 53-55 човек, аз бях сама. Не познавах никого. Заминаването – на 18 август в 23.20 часа с влак от Варна до Костенец със смяна в Пловдив.

Ще опиша накратко по дни къде ходих и кога.

Ден 1: 18.8.2012 г., събота

Сигурно е странно, че включвам този ден тук, защото още не съм тръгнала за Рила, но има причина. В събота сутринта решихме с една приятелка да се поразходим около Варна. Хванахме автобус 14, слязохме на последната спирка на Владиславово и закрачихме към… гр. Аксаково. Вървяхме 4-5 часа през гори, поляни, маркировки, други маркировки, около чешми и, за съжаление, страшно много боклуци. Тази нашата природа защо така не я пазим, бе, хора?! …

Стигнахме до Аксаково, хванахме си автобус 409 и – в града.

Приготвих си багажа, сандвичи за влака и зачаках с нетърпение да стане 22 часа, че да тръгна за гарата. Тръгнах.

Ден 2: 19.8.2012 г., неделя

Вече сме в Костенец, доколкото помня, към 8 часа, но може и да греша. От там ни взеха наетите автобус и 2 коли, за да ни закарат до хотел Мальовица (до ЦПШ Мальовица). Попътно минаваме през град Самоков, за да посетим Девическия музей „Покров Пресвета Богородици“, обект от 100-те национални туристически обекта. Имам си печат.

Оправяме багажа в стаята, отпочиваме малко, обувам туристическите обувки и… потегляме на първата ми разходка в Рила – от ЦПШ Мальовица до хижа Мальовица (1960 м н. в.). В следващите няколко дни изминавам този път още 6 пъти!

Пътят – широка пътека, която обаче е цялата в големи и малки камъни. Краката се кривят, в старанието си да не паднем, почти не виждаме природата. Продължителност – около 1 час с нормален ход. За баби и деца – около 2 часа. Половината от пътя в посока от ЦПШ до хижата върви успоредно от лявата страна на река Мальовишка, след това по мост се пресича реката и тя остава от дясната страна.

Стигнахме хижата, изпих една бира Шуменско за 2,50 лв., подишахме малко по-спокойно, запознах се с хора от групата ни… И назад. Вечеря.

Ден 3: 20.8.2012 г., понеделник

Ставаме сутринта. Чист въздух. Яко. Закуска в 8, тръгване в 9 ч. Нямам търпение да потеглим към Йончевото езеро (разположено на 2013 м н. в., под връх Попова капа).

Вървим в гората. По пътечки и камъни. Прекрасно. Чисто. Диво. Накрая вече не остават много сили, но по-важно е да се стигне крайната цел, за да седнем там за дълга почивка и да обядваме. Стигаме към 12:30 ч. Йончевото езеро е много красиво, с бистра вода. Събуваме се и влизаме в езерото. Блаженство за уморените крака. Студената вода ги успокоява, отнема умората.

Сядаме на тревата около езерото, ядем, печем се, защото слънцето е силно, родителите се занимават с намокрените дрехи на децата си, правим снимки…

След около час единият от водачите предлага тези, които не са уморени много да се изкачат до Страшното езеро (най-голямото и най-високо разположеното от езерата в Прекоречкия циркус, в северното подножие на Малкия и Средния Купен на 2465 м н. в.). Тръгваме към 14 ч. 22 от 52-ма човека по камънаци, клони, стръмнини. Вървим, като накрая отново сме уморени и нетърпеливи да видим езерото.

Виждаме заслон Страшното езеро, а под него – самото то. То не е толкова красиво, колкото Йончевото, но почивката на брега му е също толкова сладка. За съжаление е по-кратка, защото трябва да се връщаме в хотела, докато е светло.

Тръгваме си. Подминаваме 3 по-малки езерца, разбирам, че са Мальовишките езера (дано да съм разбрала правилно).

След 1 час (според мен) слизане по стръмнини, чакъли, насипи, по които дори паднах, пред нас се показа пътя от хижа Мальовица до ЦПШ Мальовица. По него вървяхме още около час и бяхме в хотела към 18-19 часа – точно за вечеря.

Ден 4: 21.8.2012 г., вторник

Събуждането е същото – свежо, ранно. Закуска в 8, тръгване в 9 ч. Дестинация: в. Орловец (2685 м). Намира се на 3,5 часа път от хижа Мальовица.

Тръгваме в 9 часа от ЦПШ към хижа Мальовица. От там продължаваме 10-тина човека към заслон БАК и съответно – върха.

Вървим – в началото по-бързо, след това по-бавно, по-уморено. На високо сме, слънцето ни гори. Стигаме заслона може би към 14 ч. (не помня чак толкова добре вече). Лягаме на тревата. Вадим сандвичи. Печем се, говорим си, краката си почиват. Как да искаш да си тръгнеш?!

Отново предложение в движение: да изкачим в. Ловница (2695 м), вместо в. Орловец. Тръгваме 5 човека, останалите остават на поляната пред заслона, защото не им се мърда. Разбираемо е.

Като застанеш срещу вратата на заслона, в. Орловец е на дясно, в. Ловница е на ляво. Тръгваме на ляво. От заслона до върха са 30-тина минути. Беше трудно – стръмно, с насипи, уморително. От гледките – свят ти се вие! Красота и чистота! Яко!

На върха стоим 20-тина минути. Наслаждаваме се. Снимаме се. Говорим си. Сочим езерата, през които сме минали вчера.

От заслона виждаме в. Камилата (2621 м) и в. Злия зъб (2678 м). До в. Голям Купен (2731 м) не стигнахме.

Тръгваме си и се прибираме към 19 ч. за вечеря.

Ден 5: 22.8.2012 г., сряда

Събуждане в 8 ч. Трудно е, защото умората се събира. В планината бързо се наспиваш, ама чак толкова… Нищо – чакат ни поредните страхотни неща! Закуска в 8, тръгване в 9 ч. – към в. Мальовица (2729 м).

Тръгваме почти цялата група. Минаваме отново през х. Мальовица. Водачът реши, че тези, които решат, могат да останат на хижата или да се изкачат до първа или втора тераса. Най-ентусиазираните ще се качат до върха.

Стигнахме до хижата. Почивка и събиране на сили. Тръгваме към първа тераса, втора тераса, рекички, езерца… Снимки, гледки, емоции, вицове… До върха не се качиха много хора, може би 30-тина човека, сред които няколко деца. Изкачването си е трудно. Колкото по-нагоре, толкова по-трудно. Ама се качваме.

От там – велика гледка, малко преди върха се вижда Рилския манастир. Виждат се езера, върхове, камъни… Правим си снимки, почиваме си. Започва да гърми и присвятква. Леко завалява. Надолу – по-бързичко, нали?

Надолу е трудно, защото е стръмно, песъчливо-каменисто. А и си е дълъг преход. Всичко това, събрано в едно, е уморително.

Все пак към 18 ч. достигаме хижата, а в 18:50 ч. – влизам в хотела.

Ден 6: 23.8.2012 г., четвъртък

На вечерята в сряда стана ясно, че в четвъртък ще се ходи на Седемте рилски езера, уредени са джипове за офроуд каране, за който реши да отиде. Цена отиване и връщане 25 лв. на човек. (Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени между 2100 и 2500 м н. в. Те са разположени стъпаловидно – вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади.)

Малко безнадеждно попитах дали ще има и пешеходна група. Водачът казва: ами да, защо да няма. Кой иска пеш?

И така, в четвъртък тръгваме 4 човека пеш от ЦПШ Мальовица до Седемте рилски езера. Това беше най-лесният, но и най-дълъг преход.

Тръгнахме в 8 ч., за да не губим 1 час. Минаваме през гората, подминаваме рекички, мостчета, места за пикник… Минаваме покрай хижа Вада. Тя е една съборетина, но има чешма до нея. Пием вода, седнахме на пейка да починем, поразгледахме картата, избра се маршрут. Тръгнахме.

Вървим. Почти безкрайно ходене. Ядем малини и къпини. Има ги в изобилие. Към 14 ч. стигнахме до първото по нашия път от Седемте рилски езера – Долното (Седмото) езеро. Бистра вода, пълна с малки балкански пъстърви. Плуват си почти до брега и чакат някой да им даде храна. Буквално! Като опитомени са. След 20-тина минути тръгваме, макар и с неохота. Трябва да достигнем старата хижа Седемте рилски езера. Тя е до второто езеро – Рибното.

Там си купихме кока кола, биха ни печати в книжките, починахме малко и тръгнахме на крайезерна обиколка.

Следващото езеро е Трилистникът. Разгледахме го, снимахме се. Тръгваме към четвъртото – Близнакът. Другото момиче в групата прецени, че е по-подходящо да е Близнаците. Тук отново се снимахме. Снимахме гледките.

Тръгваме към петото – Бъбрека. Там се срещаме с останалата част от групата ни, която е пътувала с джипове. Говорим си, почиваме си, събуваме обувките.

Тръгваме нагоре – към най-красивото по мое мнение езеро – Окото. Вече сме наистина много уморени. До Сълзата остават някакви си 20 минути, но сме толкова уморени, че изкачването ни е под въпрос.

Събираме последни сили, поемаме въздух и тръгваме към Сълзата. Качихме се 3 човека.

Ден 7: 24.8.2012 г., петък

В петък реших да отида до първенеца на Балканите в. Мусала (2925 м) (тъй като имах възможност за това, а как се изпуска такава възможност?!). Около хотела ни беше отседнал на палатка баща с 9-годишния си син. Като разбрах, че ще катерят Мусала, реших да отида с тях.

Тръгване в 8 сутринта. С кола от хотела до Боровец, от където се качваме на лифта до местността Ястребец (2369 м). Цена на лифта отиване и връщане – 10 лв.

След като слязохме от лифта, закрачихме към върха. Преходът беше интересен, първо по равен път, след това не толкова. Снимахме се, разглеждахме, преминавахме през места, които тогава разбрах кои са: Маркуджиците, хижа Мусала, заслон Леденото езеро…

От Ястребец до хижа Мусала (2389 м) може да се стигне пеша за около един час, а до върха — още близо два часа. По маршрута от хижа Мусала към върха, на около 200 м под него се намира заслон Леденото езеро (2709 м). Заслонът се намира до едноименното езеро.

От заслона до върха е най-трудно – участъкът е най-стръмен, а и сме уморени. Но все пак се качваме! На върха сме!

Снимаме се на вишката, взех си печат, разбрах, че температурата на въздуха в момента на Мусала е 14,5 градуса по Целзий – топло! Имаше много хора. Бяха насядали по камъните, по тревата и се наслаждаваха на природата, чистия въздух, горещия чай.

Постояхме малко на върха, изядохме по един сандвич. Трябваше да си тръгваме и си тръгнахме. Връщането – по сипеи, камъни, бързаме за последния лифт, натоварват се колената…

До станцията на лифта остават няколко метра, ама този баир какво прави тук?! Няма как – качваме го, заверяваме билетчетата и – в кабинката! Пътуваме около 30 мин., слизаме в Боровец, качваме се в колата и – в хотел Мальовица. Вечеря.

Ден 8: 25.8.2012 г., събота

Тръгваме си към Варна. Във Варна е мръсно и мирише лошо, знаете го, нали? Не ми се слиза от планината. Ядосвам се на софиянци, че всички планини са им близо.

В 9 ч. тръгваме с автобус и 2 коли към Костенец. Исках да минем през Историческия музей в Самоков, но не остана време, за съжаление мое. Ще се ходи пак.

Влакът тръгва от Костенец в 12:04 ч. Във Варна трябва да е около 20 ч. Това са 8 часа път. Беше страшно топло, нямахме много вода, закъснение 90 минути… почти попаднахме в ада. Ама стигнахме до Варна благополучно.

В неделя – почивка и игри с детето.

В понеделник – на работа, подминавайки мръсни и миризливи кофи за боклук, гнусни тротоари, заобикаляйки боклуци, автомобилни шумове и газове…

Чака ме Пирин…