Вчера вървях под тъжния дъжд,
в пет вечерта – тъмни, забързани хора…
локви прескачах – по две наведнъж,
с чадъра в ръката, почти без умора.
Вчера в дъждовния есенен ден
бързат колите, прибират се вкъщи.
На ушите слушалки и музика в мен –
припявам си – и аз вкъщи се връщам.
Вчера с мокри крачоли и капещ чадър
в сухи пантофи пия късно кафе…
Денят ми е бил лошо-добър,
а сега е ред на нощ-кадифе.
А днес пък слънце пече и играе
с несъбудени очи, тротоари и птици.
Може би само слънцето знае,
че след дъжд винаги блесват златни искрици.