В бяла премяна облечена – приказна зима дойде,
нежни снежинки донесе ни – черга от кадифе.
Вятър в косите играе – като пръсти на някой любим,
бузките леко пощипва, смее се и до мене върви.
Пламък в очите блещука – зимата стопля във мен,
плаче разнежен капчукът, в ръката ми капе сломен.
Мекият шал се вълнува – иска да тръгне на път.
Студ и усмивка воюват… Отстъпва засрамен студът.