Пламен Петров: Обичам да се забавлявам с думите

Вижте кой е Пламен Петров и какво ми отговори на въпросите.

Здравей. Представи се с няколко думи.

Привет! Казвам се Пламен и съм професионален аматьор. (Ето, само две думи – а на всички вече им е ясно, че обичам да се правя на интересен!)

 

С какво се занимаваш?

Аз съм сериозен човек и се занимавам само със сериозни неща, както знаеш. Личен финансов консултант съм – като се стремя да стана и отличен… но имам още много трюфели да ям, докато застигна най-добрите.

 

Кой е твоят блог?

Най-после един въпрос, на който мога да отговоря сериозно: Blogatstvo.com. Но е спорно дали блогът е мой – или аз съм негов. Като във всяка романтична връзка, ту единия, ту другия взима надмощие… (и е отгоре).

 

Има ли разлика между блогър и копирайтър? Ако има, каква?

Има, има… Принципно, на копирайтъра му се плаща за това, което пише. На блогъра – почти не. Принципно, де… (Иначе има и безпринципни блогъри… или заплащания).

 

Като какъв се определяш – блогър или копирайтър?

И двете понятия са ми тесни в ханша. Определям се като човек, който обича да се забавлява. Предимно с думите… (но ако познавате едрогърди шведки…).

 

Кога и къде пишеш? Какво ти е необходимо, за да седнеш да пишеш? Какво настроение? Музика?

То е като с шведките – където те свари шанса. Или мерака…

Най-често на кухненската маса вкъщи. Може и в кафене с добър безжичен Интернет (стига сервитьорката да не е прекалено разсейваща).

Колкото до настроението, каквото е то – такава ще се получи и публикацията ми. Понякога съм в много добро настроение, друг път само се напъвам да е така…

За музиката нямам претенции. Обикновено предпочитам да пиша на тишина.

 

Работен ред или творчески безпорядък?

В моят творчески безпорядък има и много ред. Бюрото ми винаги е разхвърляно, но най-много се затруднявам да си намеря нещо, когато някой ми го е подредил.

Същото е и с мислите и идеите в главата ми…

 

Какво значи добър текст в бизнес средата?

Добрият текст винаги е за добрите читатели. В бизнес среда – или извън нея – читателите винаги обичат в един текст две неща: да им е интересно и да им е полезно.

Ако успеем да улучим тези две съставки – значи сме „нацелили ваксата“. Ако едното липсва – другото е почти без значение. Малко като при секса…

 

Лесно ли се пишат бизнес текстове за web?

Не питаш когото трябва. Аз не пиша за web – пиша за себе си. За собствено удоволствие…

И понеже (колкото и да си мисля понякога, че съм уникален) има и други хора като мен – написаното се харесва и на част от читателите ми. (Понякога.)

С горните уточнения – да се пише така (ми) е лесно. Трудно се пише когато се опитваш да се правиш на нещо, което не си. Тогава си е напъване… родилни мъки… (но резултатите по-често са като при запек).

 

Какво трябва според теб да знае, може и притежава един копирайтър, за да създава добри текстове?

Трябва да има какво да каже. На хората – чрез думите си. (Но и чрез това, което се „чете“ между редовете).

Да може да предаде чуждата идея – така, че да бъде разбрана и оценена от повече хора. Атрактивно…

И да притежава чувство за мярка. Това е най-трудното – да знаеш кога е достатъчно. Да спреш преди да си пресолил манджата… (Аз самият често се провалям в този тънък детайл, оливам се… прекалявам…).

 

Можеш ли да дадеш пример за сайт/блог, в който харесваш текстовете, кара те да мислиш или дори да купиш?

Мога… но няма да го направя. За да няма после обидени – че са пропуснати и неспоменати.

Следя (почти) редовно доста сайтове и блогове, много от авторите им са ми приятели… (и точно затова не е редно да отговарям конкретно).

Понякога попадам и на „случайни“ публикации и, ако харесам стила на автора, започвам да чета въпросния блог или сайт по-честичко.

За зло или за добро, качествените текстове (и автори) не са нито толкова малко, нито толкова много, колкото ни се иска.

Но ги има и все още няма по-добър начин да се научиш на писане – от четенето.

 

Какво според теб трябваше да те попитам, а не те?

Досега не са ме питали кой е най-страшния момент в писането. За мен това е секундата преди да натисна бутона „Публикувай“.

В началото имаше много колебание – преди наистина да натисна това бутонче. Дали хората ще харесат написаното, дали няма да го критикуват повече, отколкото бих могъл да понеса, дали няма да им е скучно, безинтересно… такива работи.

После се научих да си отговарям на тези въпроси още преди да натисна бутона. И отговорът ми винаги е един и същ: ако на мен ми е било забавно, докато съм го писал – всичко друго е без значение! И наистина го чувствам точно така…

 

Финални думи?

Пак заповядай! 😉

 

Както виждате, истинско б(Л)огатство е интервюто на Пламен в dev.bg-dev.com/silvia. Аз съм му ужасно благодарна, че се съгласи да ми гостува. И някой път със сигурност ще се възползвам от неговото „Пак заповядай!“.