Христо Блажев: не е важно просто да се чете, а и какво се чете

В днешното Интервю във вторник ви представям един човек, на когото много завиждам. Не лъжа и не ми пречи да си го призная!

Христо Блажев чете! Постоянно, много, по цял ден, и нощ, докато пътува, когато пристигне там, където отива… Пос-то-ян-но! (Това го знам от статусите му във facebook 😉 ) И затова му плащат – да, това е работата му. Е, не само това. Трябва и да напише мнението си за прочетената книга…

Да, има такава работа – в случая тя е превърнала Христо в книгофреник, в професионален читател, както той сам се определя.

След едно от най-хубавите интервюта – това с Ади Василева – днес споделям с вас още 13 страхотни и искрени отговора. А аз ще опитам и днес да намеря поне час за четене!

Здравей. Представи се с няколко думи.

Здравей и на теб, казвам се Христо Блажев, определям се основно като книгофреник, който на 28 години е открил мечтата на живота си и я осъществява методично. 🙂

С какво се занимаваш?

По няколко линии се занимавам с книги – основната е в изд. „Изток-Запад“, където съм професионален читател, редактор и още хиляда неща, консултант съм на Ozone.bg, а далеч не на последно място – книгоблогването е важно и времеемко занимание.

Кой е твоят блог?

Моят блог е Книголандия (www.knigolandia.info, най-големият у нас, а имам и един по-стар, Всичколандия (www.blajev.blogspot.com), който с времето е оставен почти на самотек.

Има ли разлика между блогър и копирайтър? Ако има, каква?

Не съм съвсем наясно с характеристиката на копирайтинга, така че не мога да преценя доколко се припокрива и в какво се различава от блогването, но основно съзирам разликата по линия на личното удоволствие да правиш нещо, което рядко се заплаща (в блогването), срещу професионалната наложителност да работиш по различни проекти, което копирайтингът налага.

Като какъв се определяш – блогър или копирайтър?

Еднозначно като блогър, честно и без заобикалки.

Кога и къде пишеш? Какво ти е необходимо, за да седнеш да пишеш? Какво настроение? Музика?

Сериозното блогване не върви с подчиняването на настроения или външни въздействия – малко или много опитът налага своя отпечатък и започваш да пишеш, когато е нужно. Друг е въпросът дали винаги е качествено и дали честото писане не изчерпва, но при мен съм установил, че по-скоро вдъхновението от прочетената книга е водещо дали ревюто ще се получи добре. Иначе пиша основно сутрин, между 8 и 9 часа, преди да тръгна на работа. За да започна да пиша, ми е нужна само чаша силно кафе.

Работен ред или творчески безпорядък?

Абсолютен безпорядък, дори в последния момент понякога сменям книгата, за която ще пиша, просто защото около планираната нещо не се получава. Ако пък не потръгне, понякога изцяло оставям, все пак никой, освен личните ми графици, не ме преследва с точилката. Понякога оставям книги да отлежават с месеци, преди да им напиша ревю, понякога минути, след като съм ги приключил, текстът е готов.

Какво значи добър текст в бизнес средата?

Според мен това е такъв, който съчетава личното мнение с вдъхваща доверие и грабваща обвивка – да пишеш за книги определено изисква не дистанцираност, а отдаденост на обекта, за който се трудиш. Но има голяма разлика между ревютата ми в Книголандия, които подчинявам изцяло на личния ми вкус, и работата за „Изток-Запад“, която налага понякога компромиси.

Лесно ли се пишат бизнес текстове за web?

Честно да си призная, почти не съм писал такива, или поне не ги приемам като бизнес текстове.

Какво трябва според теб да знае, може и притежава един копирайтър, за да създава добри текстове?

Трудно бих могъл да дам съвет в тази област, освен това, което считам за универсално – да е чел много, колкото се може повече. Четейки книги в различни области, човек трупа знание и умения, които са полезни във всичко.

Можеш ли да дадеш пример за сайт/блог, в който харесваш текстовете, кара те да мислиш или дори да купиш?

Обичам да чета повече лични блогове, които не ме насочват към директна покупка – един от тях е на Бояна Ламбер (http://boyanalambert.blogspot.de/), или пък като цяло почти всички книжни блогове, които често пускат свежи и нестандартни текстове за огромно разнообразие от заглавия.

Какво според теб трябваше да те попитам, а не те?

Хм, може би дали от блогването има полза – и щях да ти отговоря, че да, и точно това, което правя в Книголандия, е пример за това.

Финални думи?

Винаги държа да кажа, че не е важно просто да се чете (макар че спрямо липсата на четене май това е най-водещо), а и какво се чете, затова призовавам хората да осмислят живота си с качествени книги в различните области, не с еднодневки и евтини боклуци.

Признайте си! Прииска ли ви се да хванете книгата, която четете в момента, и да не я оставите до последната страница? Завиждате ли и вие (поне малко) на Христо Блажев?

Мисля си, че книгите заслужават човек като него. Заслужават и блога му, който аз ще продължавам да следя с голямо удоволствие.