Морето е гладно – изяжда луната –
поглъща я лакомо сутрин след сутрин.
Морските капки са гладни за вятър,
за бряг, златен пясък, скали и пробуждане.
Със синьо достойнство морето облива
случайните мисли на чистите хора.
Зелените тонове в изумрудени криви
пазят во веки паметта на героите.
Морето е гладно – поглъща история,
поглъща надежди, процеси, илюзии…
Водата създава живота в просторите –
простори с надежди, процеси, илюзии…