„В това изречение има шест думи. А ето и още шест думи. Изреченията от шест думи са добри. Но няколко подред стават монотонни. Какво се случва с тях. Такъв текст става скучен. Неговото звучене става еднообразно. Звучи като изтъркана плоча. Ухото иска разнообразие.
Сега послушайте. Ще променя дължината на изреченията и ще създам музика. Музика. Текстът пее. Има приятен ритъм, мелодика, хармония. Използвам кратки изрази. И изрази със средна дължина.
А понякога, когато съм сигурен, че читателят си е починал, го увличам с по-дълги изрази, изпълнени с енергия, изрази-кресчендо, с барабанни звуци, с удари на чинели, със звуци, които говорят: чуй, това е нещо важно.”