Забрава

Животът си тече –
години след години,
и дни след дни,
и час след час…
И падат снегове, и отминават зими,
а после са цветята в пролетта,
търкулва се и лятото с вълните сини,
накрая – жълтите листа на есента.

Но що за край е туй?
Туй е начало!
Началото на пъстър кръговрат –
сезоните въртят се. Но прощават ли
на хората забързания бяг?!

Животът си тече –
минават дните…
А ние си препускаме през тях.
Препускаме…
Пропускаме мечтите –
оставяме ги да събират бавно прах.