Така и не обикнах есента –
и нейните оранжеви нюанси,
червено-жълтата ѝ хладна самота,
листата с пеперудените танци.
Защо ли да обичам есента –
и гроздето ѝ – златно и богато,
на печената тиква сладостта,
и кестените, парещи в ръката.
И как ли да обикна есента –
отпивайки в дъжда червено вино,
или разливащо вълшебна топлина
уханно, меко, нежно капучино.
Започнах да обиквам есента –
и клоните ѝ голи и свистящи…
На птиците ми липсва песента,
но те ще се завърнат тук. За щастие.
Дали пък не обикнах есента –
и облаците ѝ, пълзящи тук и там,
уютната ѝ, хладна суета
и есенни листа на килограм.