Четвъртият ден от почивката си (почивка?!) в Северозападна България посветихме на забележителности край Враца. През последните няколко дни Изкачихме връх Ком, разходихме се във Видин, насладихме се на Белоградчишките скали, потънахме в пещера Магурата, а днес се предизвикахме с още една пещера, още един музей, още един преход и още един връх. И денят наистина беше чудесен!
Но да започна отначало – разбира се от закуската и кафето в ресторанта на хотела в Берковица, за които едва не се успахме. Все пак, в 10:40 ч. успяхме да потеглим към първата точка от плана.
Пещера Леденика
От Берковица до пещерата пътувахме 80 минути и стигнахме точно навреме за обиколката от 12 часа (не го бяхме планирали, така се случи). Посещенията в обекта са от 9 ч. до 16 ч. и са на всеки кръгъл час. Паркирахме на обособен паркинг пред хижа Леденика, след което повървяхме само 200 метра надолу по асфалтов път, за да стигнем до касата.
За билети платихме 39 лв., но не мога да дам по-детайлна информация на ценоразписа. Разглеждането е с беседа на български език (а ние слушахме и на английски, тъй като двама от посетителите бяха англоговорящи), но екскурзоводът говореше много бързо и тихо и не чухме почти нищо.
Сега конкретно за пещерата – великолепна е! Много ни хареса – доста повече, отколкото Магурата. Не е толкова голяма – туристическата обиколка е с дължина 640 м, но е по-красива и по-интересна. Провирахме се през различни тесни тунели, видяхме вълшебно езеро, което изпълнява желания (е, трябва да си намислиш желание и да си потопиш ръката, така че там по-бавно мина групата ни), минахме през „Чистилището“ – тясно тунелче, през което минава тялото, а греховете – не. Качихме се и слязохме през много стълби – малки, големи, къси, дълги. Видяхме сталагмити, сталактити и сталактони, „Бялата стая“, наречена така заради варовиковите форми в нея.
Снимки не направихме много, тъй като нямаше време, а и осветлението е оскъдно. Ама все пак пещера е, така че това си го знаехме отпреди да влезем. Имайте го предвид и вие.
Пещера Леденика е включена в кампанията „100 национални туристически обекта“ под номер 16 – биха ни печати на „Информация“.
От Леденика излязохме в 13 часа и се отправихме към село Челопек.
Къща-музей „Баба Илийца„
Когато разбрах, че такъв музей съществува, веднага си го добавих в списъка „Задължително да се посети“. Той се намира в централната част на село Челопек, на около 30 метра от удобен паркинг. Малък е и, разбира се, пълен с предмети от българския бит отпреди 200 и повече години.
В малката бяла къща е живяла реално съществувалата баба Илийца от Вазовия разказ, която всъщност се е казвала Пена, но е била женена за Илия – затова Илийца. Няколко от предметите – трикраките столчета около софрата и една кобилица – са принадлежали на истинската баба Илийца. И днес в селото живеят няколко нейни роднини, а в други градове на България и по света – още повече.
Нали знаете, че тя е героиня от романа „Една българка“ от Иван Вазов? Уредничката на музея, леля Йорданка, ни разказа много неща за много неща, включително и това, че Иван Вазов е подочул историята за подвизите на коравата българка, докато си е почивал след разходка в една беседка малко по-нагоре от къщата в селото, след което я е претворил в разказ.
В къща-музей „Баба Илийца“ слагат печати в туристическите книжки за обект № 16 връх Околчица.
Цената на билета е 5 лв. за възрастен, 3 лв. за учащи (ученици, студенти), за деца до 7 г. – безплатно.
В музея бяхме до 14:30 ч., след което се отправихме с колата към следващата спирка за деня.
Лобното място на Христо Ботев
До него, естествено, не се стига с кола, но може да се паркира много наблизо. Дори по-наблизо, отколкото спряхме ние. По пътя за паркинга, от който се тръгва „По стъпките на Ботевата чета“, видяхме беседката „Погледец“ (днес туристически заслон), в която Вазов е чул историята на своята „една българка“. Веднага след беседката, на завоя в същата местност Кривульо, има възпоменателна плоча на подвойводата на Христо Ботев – Перо Херциговинеца. Той е поел командването на четата, след гибелта на Ботев на 20 май (1 юни) 1876 г., но е убит именно на това място в престрелка с черкезите още на следващия ден.
След като разгледахме тази местност и панорамните гледки от нея, се качихме отново в колата, за да продължим към основната си цел – мястото, на което е убит самият Ботев.
На паркинга в началната точка на краткия преход бяхме в 14:50 ч. Историческият маршрут „По стъпките на Ботевата чета“ е с дължина около 1800 м. Той започва от място, на което има доста табели, указващи началото, както и съдържащи много исторически факти. По цялата пътека всъщност има информационни табели с разкази за участниците и хронологията на събитията по време на сражението във Врачанския Балкан.
Пътят в началото е широк, автомобилен, макар че не е асфалтиран. Равен е, без камъни, и е само надолу. По него се върви лесно и бързо. 15 минути по-надолу стигнахме до разклон, на който имаше поредната табела, маса с пейки под едно дърво и стрелка, указваща смяна на посоката.
От тук се тръгва по една гориста пътечка – тясна, почти равна, почти без денивелация. Изключително приятна за разходка. По нея вървяхме 10 мин. и в 15:15 ч. стигнахме до целта си – лобното място на гениалния поет и революционер Христо Ботев. Мястото – местност Йолковица – е посочено през 1927 г. от единствения останал жив свидетел на Ботевата гибел – Никола Обретенов, член в щаба на четата. От 1961 г. на мястото е поставен каменен блок, на който е изсечен стих на поетесата Елисавета Багряна.
След като отпочинахме там, направихме снимки и поднесохме маргаритки, 10 мин. по-късно тръгнахме наобратно. Пътят е абсолютно същият.
На масата с пейките на разклона хапнахме набързо и поехме към колата, по широкия път, с много слънце и без никаква сянка.
В 16 часа бяхме отново в колата, за да продължим още по-нагоре.
Връх Околчица
А по-нагоре е връх Околчица (известен още и като връх Вола). Почти до него се стига с кола по асфалтов път (за 2-3 мин. от предишното спиране). Паркирахме на голям паркинг, от който по няколко широки стъпала нагоре се стига до монумента на върха.
Мемориален комплекс „Ботев път“ увековечава подвига на Христо Ботев и неговата чета. Издигнат е на връх Околчица (1132 м н.в.) по решение на комисия от 1901 г., като „… място видно, лично, достъпно и близко до последното сражение“. Построен е в годините 1936 – 1939 по проект на арх. Дограмаджиев и инж. Новоселски. Има форма на опълченски кръст и е висок 26.60 м.
Както вече ви казах, Лобното място на Христо Ботев и паметникът на връх Околчица са част от „100 национални туристически обекта“ – печат за тях (те са с един) има в къща-музей „Баба Илийца“ в с. Челопек и в Регионален исторически музей – Враца (за информация относно това: 0882 284 806).
20 минути бяхме на върха. Там е приятно и спокойно, затова без бързане се разходихме, направихме си семейни селфита, а после се отправихме към колата.
Този път – вече към хотела в Берковица, тъй като беше станало 16:25 ч. и нямаше как да посетим друг туристически обект с работно време. За природните обекти, които не работят „от 9 до 5“ (водопади, екопътеки, върхове и пр.), на децата не им бяха останали сили.
За последния ден в този край на България си оставихме градските забележителности на Враца. Но за това – утре.