Небето сипе мръсните си сълзи –
градът потъна в локви и чадъри…
Студено е и мрачно, хора бързат
на сухо да се приютят…
Потропва дъжд в стъклата на колите,
изнервени шофьори нервно пъплят,
забравили красивото, мечтите,
с които днес са се събудили…
Градът е сив и хаотично мрачен,
под сиви облаци със сивкави очи.
И сиви хора сиви мисли влачат,
търсещи в небето слънцето…