Във всяка морска капка лятото беснее
и вятърът. И после – жълтата луна.
Вълните на талази към брега се стелят,
измиват, разрушават пясъчни сърца.
Във всяка песъчинка един живот утихва,
усещан и живян във морски дни и нощи –
край огъня на плажа – сърцата там се викат –
луна и слънце дето се гонят денем, нощем…
Всяка морска мида затваря се със болка
и приютява болка, и сълзи, и… усмивки
на някой много влюбен във влюбена девойка.
Очи, горящи с обич, и тъжни, и щастливи.
Всяка луда чайка крещи покрай морето,
видяла някак нещо някъде незнайно.
Спуска се надолу, излита към небето –
дали не срещна влюбен поглед някъде случайно?
Пътува всеки кораб, носи си товара –
въжета, котва, лодка, безброй съдби човешки.
Морето го люлее към брегове коварни,
подмамващи с пътеки – и верни, но и грешни…