Любомира Любенова: Разликите между копирайтър и блогър са емоциите и егото

Миналият вторник ви срещнах със Силвина Фурнаджиева и нейните интересни отговори на въпросите ми. Днес отново е денят за Интервю във вторник в блога ми, където ще ви представя още една дама. 🙂

С Любомира Любенова не се познаваме лично. „Срещала“ съм я в различни нейни интервюта, в сайта и в блога ѝ, във фейсбук профила ѝ. Може би ни предстои и лична среща напред в бъдещето…? Времето ще покаже.

Това, което знам за Любомира от нейното онлайн присъствие е, че тя е човек, който кипи от енергия и позитивизъм, кара нещата да се случват. Тя е искрена, питаща, търсеща. Освен това пише и е доста заета. Ето защо много се зарадвах, когато и тя прие поканата ми за интервю.

Вижте коя е Любомира Любенова и какво ми отговори на въпросите.

Здравей. Представи се с няколко думи.

Казвам се Любомира. Наскоро открих най-големия си недостатък: искам нещата да се случват тук и сега, веднага. Постоянно съм в търсене на бизнес модели, ефективни начини за преговори, различни подходи и… какво да облека, разбира се!

Вдъхновена съм от живота, от динамиката, от хората! Запознавам се и общувам с невероятни хора, които после свързвам едни с други. От това се получават интересни приключения :).

Завърших телевизионна журналистика в СУ, след това „Управление на масовите комуникации“ в НБУ, а после опресних знанията си по PR за една година в колеж.

С какво се занимаваш?

С това, което най-много обичам: маркетингови комуникации. Съчетах почти всичките си интереси и пъзелът се подреди. Така в един момент на бял свят се появи „Media start“ – агенцията, в която влагам себе си и, заедно с моите партньори, я развиваме.

Кой е твоят блог?

Имам два: „Бизнес уроци за начинаещи“: www.b2blessons.net и личния ми блог, където пиша за всичко извън бизнеса: www.liubomira.net.

Има ли разлика между блогър и копирайтър? Ако има, каква е тя?

За мен разликата е огромна. Това са две различни „роли“. Плоскостите, които ги разделят, се наричат емоции и его.

Блогърът пише отвътре навън – т.е., пресъздава, споделя и разказва емоционалния си свят на останалия свят. Той събира публика заради самия себе си. Неговият глас звучи така: „Ако не ме харесват, да не ме четат. Проблемът е в тях. Не е в мен, защото аз съм това, което съм.“ Пресъздавам това отношение доста крайно, за да видим по-лесно разликите. В един блогърски материал прозира его, има име, емоционална позиция. Блогърът е собственик на „еднолична медия“ (с извинение към всички преподаватели по журналистика в СУ за израза… 🙂 ).

Копирайтърът намесва повече емоцията на потребителите, за които пише, отколкото своята собствена. От една страна, той е нещо като поръчков писател, защото работи за конкретни клиенти. От друга страна, трябва изключително добре да познава групата хора, за която пише – т.е., клиентите на своите клиенти. Той е маркетолог, който владее отлично езика. Или обратното: езиковед, който се движи умело в правилата на маркетинга. Тук за его не може и да става въпрос. Неговият текст е купен и се публикува от името на клиента.

За да си добър и в двете, трябва да си изкусен артист. На всичкото отгоре, е възможно :).

Като каква се определяш – блогър или копирайтър?

Това е последният въпрос, на който отговарям. Честно ли? Не зная! Постоянно превключвам от функция във функция. Може би съм блогър с копирайтърски наклонности или копирайтър в неизвестност.

Обичам да пиша откривателски.

Кога и къде пишеш? Какво ти е необходимо, за да седнеш да пишеш? Какво настроение? Музика?

Напоследък често пиша в метрото – цели статии съм писала там; за две пътувания през деня по 20 мин. За да напиша статия там, означава, че трябва да съм много вдъхновена!

А иначе обичам да пиша или рано сутрин, или късно вечер – когато всичко е притихнало. Единствената музика, на която мога да пиша, е smooth jazz, но инструментал. Не трябва никакви други послания да ми влизат в главата, освен това, което творя в момента :).

Работен ред или творчески безпорядък?

Работен ред, което за мен означава – мисловни карти (ръчни и електронни, големи и малки) в безпорядък.

Какво значи добър текст в бизнес средата?

Текст, който съчетава правилата на българския език с правилата на маркетинга. Текст, който е ясно дефиниран – за кого е предназначен и какви са целите му: да продава, да брандира, да провокира… Текст, в който има ясни послания, изказани остроумно. Текст, който си позволява да излезе от общоприетите изрази и клишета, но в същото време има такъв тип твърдения, с които принципно всички сме съгласни. Това е истински добрият текст!

Лесно ли се пишат бизнес текстове за web?

И да, и не. Зависи от посланията, бранда, темата, публиките и мястото, където ще се публикува. Ако имаме дълбоки познания за горните неща, сигурно се пише лесно. Ако нямаме, писането не е трудно, а невъзможно.

Какво трябва според теб да знае, може и притежава един копирайтър, за да създава добри текстове?

О! Както се казва, „който го може, си го може“. Бих допълнила: само трябва постоянно да го развива. Копирайтърът трябва да притежава много качества, които да живеят в симбиоза помежду си: гъвкава мисъл, маркетингов поглед, бизнес нюх, познаване на културните особености… и какво ли още не!

Можеш ли да дадеш пример за сайт/блог, в който харесваш текстовете, кара те да мислиш или дори да купиш?

Следя изключително много и така, на прима виста, не мога да се сетя.

Усетихте ли с каква страст Любомира говори за работата си, за това, което я вълнува и как прави нещата? Почувствахте ли поне малко от нейната енергия и от силата, с която използва всяка дума? За един копирайтър и блогър (като мен) не е никак трудно да я разбере. 🙂