Безкрайно дълги дни,
безкрайно къси нощи
източват се. Като река.
Или като пътечка тясна
в гората.
Сред дървета криволичи,
а краят ѝ къде е – някой знае ли?
Началото е всяка нова крачка.
И всяко вдишване.
Понякога се уморявам да вървя,
безкрайността ми идва в повече.
За миг – почивка, ала продължавам,
че краят е обвит в магия,
а аз съм любопитна…
Безкрайно къси дни,
безкрайно дълги нощи.
Вървя напред.
Още.