Вървя безкрайно

Безкрайно дълги дни,

безкрайно къси нощи

източват се. Като река.

Или като пътечка тясна

в гората.

Сред дървета криволичи,

а краят ѝ къде е – някой знае ли?

Началото е всяка нова крачка.

И всяко вдишване.

Понякога се уморявам да вървя,

безкрайността ми идва в повече.

За миг – почивка, ала продължавам,

че краят е обвит в магия,

а аз съм любопитна…

Безкрайно къси дни,

безкрайно дълги нощи.

Вървя напред.

Още.