Всичко започна с ето този пост на Красимир. Написах „Да.“ още преди да го прочета. След като го прочетох, бях още по-голям кандидат. 🙂
На следващия ден (неделята преди Първия учебен ден 2018) в 5:00 часа сутринта тръгнахме към х. Партизанска песен (1197 м н. в.) в местността Узана, област Габрово.
Естествено, в колата заспах почти веднага – защото аз мога да спя навсякъде, по всяко време. Събудих се в 7:30 ч. край село Шереметя (Великотърновско). После пак заспах… С две думи не усетих, не видях и не разбрах нищо от пътуването.
Доколкото помня, към 9 часа бяхме паркирали вече до х. Партизанска песен. Няколко минути по-късно вече вървяхме към х. Мазалат (1520 м). Мисля, че преходът беше 1:30 часа.
В Мазалат ядохме вкусна гъбена супа и след 20-тина минути отново поехме нагоре – вече към връх Голям Кадемлия (2276 м) – вторият по височина в Стара планина, след връх Ботев (2376 м).
Аз вървях най-бавно – нито имам големия опит, нито издръжливостта на другите трима маратонци в компанията. 🙂 Преходът не беше тежък за тях, но за мен си беше уморителен.
Качих се на Кадемлията сама, в 13:30 часа, 30-40 минути след другите. Те вече си бяха починали и, съответно, готови да слизат.
На върха ми направиха няколко снимки, разгледах заслон Голям Кадемлия (2276 м), и отново тръгнах. Този път надолу.
За мен спускането беше по-лесно от изкачването, но пък вече бях доста уморена. Все пак – по-добре беше.
На слизане успях да направя няколко снимки на тази част от масива Триглав, която виждах. Освен това, чух и рев на мечка. Радвам се, че нямахме по-близка среща. 🙂
Второто ни посещение за деня в х. Мазалат беше около 16 часа, за около 10-15 минути.
Трябваше да бързаме към колата, а след това и към Варна, защото пътят е около 4 часа.
От Мазалат до Партизанска песен стигнахме за час и 40 мин. В 17 часа, вече в колата, потеглихме на изток. Вкъщи си бях към 22 часа – много уморена, и много, много, ама много доволна!
Равносметката:
- около 36 км преход в двете посоки,
- около 1600+ D (обща положителна денивелация),
- около 8 часа ходене.