За първата си семейна високопланинска почивка избрахме началото на септември, последните ваканционни топли дни. Децата останаха при баба и дядо, за да можем да изкачим възможно най-много височини в Рила. Имайки предвид, че Варна е толкова далеч от планината, не ходим често, затова се възползваме максимално от тези пътувания.
Тръгнахме на 6. септември. Имахме запазени три нощувки в хотел в Говедарци, в който се настанихме късния следобед. След много вкусна вечеря в ресторанта на хотела (имаше готвена храна всяка вечер), си легнахме рано, за да можем на следващия ден да имаме достатъчно сили за обикаляне.
Дата: 7. септември 2021 г., вторник
Цел: Седемте рилски езера и Езерния връх
Времетраене: 5 часа
Дължина: общо 9 км
Седемте рилски езера са една от перлите на красивата ни България. Това е група от езера с ледников произход, която е един от Стоте национални туристически обекта. Намират се в Северозападна Рила на надморска височина от 2095 до 2535 м. Трите най-горни езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака. От него водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. От най-долното езеро води началото си река Джерман, която е ляв приток на Струма.
В 9:30 ч. си купихме двупосочни билети за седалковия лифт „Рилски езера“. За този лифт трябва да знаете следното (към 15.09.2022):
- Работно време: 08:30 – 18:30 часа
- Еднопосочен билет: 15 лв. (деца, пенсионери и инвалиди – 10 лв.
- Двупосочен билет: 25 лв. (деца, пенсионери и инвалиди – 15 лв.)
- Деца до 5 години – безплатно
- Почивни дни: няма
- Телефон за връзка с касата на лифта: 0884163479
През септември на лифта е доста студено, затова подходящото облекло е задължително. Пътуването е около 20 минути.
След като тръгнахме от горната лифт станция, минахме покрай хижа „Рилски езера“ (~ 2000 м н.в.), която е на около 20-30 м от лифта, в посока езерото Бъбрека (2282 м н.в.). Изкачването беше по ясно обособена камениста пътека, на места стръмна, на други – не толкова. След около час бяхме точно до езерото с най-стръмните брегове в цялата езерна група, където отпочинахме за 20-30 минути.
Следващото беше ез. Окото (2440 м н.в.) – най-дълбокото циркусно езеро в България (дълбочина: 37,5 м). До него стигнахме по пътека, продължение на досегашната, но вече с повече панорами и по-голяма денивелация. От дясната ни страна се показа ез. Окото – около 45-50 мин. след почивката ни край Бъбрека.
След няколко селфита и панорамни снимки поехме към крайната точка – Езерния връх (2560 м). Той е на около х минути след Окото.
На върха бяхме в 12:15 ч. Там, естествено, отново снимки, почивка, че даже и целувка.
След Езерния връх направихме лека отбивка до най-високото – и поради това най-чисто – езеро Сълзата (2535 м н.в.). То не е съвсем на пътя на туристите и не всички се спускат до него.
След това – отново към Окото – пътят неизбежно минава край него. От там се виждат ез. Трилистника и Рибното езеро. Малко над Бъбрека пътеката се разделя – лявата е тази, по която дойдохме, дясната е към останалите четири езера. Хубавото е, че изкачването е приключило и има само слизане и равен път. Към 13:30 ч. Стигнахме до Близнака (2243 м н.в.) – това езеро е от дясната страна на пътеката. То е най-голямото по площ от седемте.
Малко по-надолу, този път от ляво, е Трилистника (2216 м н.в.). Следващото е Рибното езеро (2184 м н.в.), което отново е отдясно. Там беше следващата ни приятна почивка – в 13:40 ч.
Последното е Долното езеро (2095 м н.в.), което е по-отдалечено от пътеката и решихме да го пропуснем.
На североизточния бряг на Рибното езеро е разположена старата хижа „Седемте езера“ (2196 м н.в.). Подминахме я и се насочихме към х. „Рилски езера“ (която, припомням, е в непосредствена близост до лифта), където бяхме малко след 15 часа. Аз приключих обиколката си на тази прекрасна природна област „Седемте рилски езера“ с боб чорба и бира. Следващата спирка е горната станция на лифта.
В близкото минало стъпаловидният циркус на Седемте езера и самата езерна група са се наричали Еди гьол, а езерата – Едигьолски. Отделните езера са носили имена, различни от днешните:
– Сълзата – Баш гьол,
– Окото – Чанак гьол,
– Бъбрека – Кара гьол,
– Близнака – Чифте гьол,
– Трилистника – Средния гьол,
– Рибното езеро и Долното езеро – не са имали собствени имена.(уикипедия)
Дата: 8. септември 2022 г., сряда
Цел: връх Мусала
Времетраене: 7 часа
Дължина: общо около 15 км
Изкачването на връх Мусала започна с пътуване с кабинков лифт от к.к. Боровец до хижа Ястребец (2345 м), за който трябва да знаете следното (към 15.09.2022):
- Работно време: 08:30 – 18:00 часа
- Последно качване от долна станция: 17:30 часа
- Последно качване от горна станция: 18:00 часа
- Двупосочен билет: 25 лв. (деца – 10 лв., пенсионери – 15 лв.)
- Деца до 7 години – безплатно
- Почивни дни: понеделник и вторник
Поради това, че лифтът не работи в понеделник и вторник, оставихме изкачването на първенеца на Балканите за сряда. Към 8:40 часа бяхме на касата на лифта. Пътуването до Ястребец е около 25 мин. с 4 км/ч, така че до първата хижа бяхме около 9:15 часа.
Преходът ни до хижа Мусала (2380 м) беше лесен – пътят е широк и доста равен и подсича основното било на планината под Маркуджиците. Дължината му е 3,75 км и се изминава за около час – там бяхме към 10 часа. По целия път няма вода (освен тази, която си носихме), маркировката е червена.
Хижа Мусала е най-високо разположената хижа в България. Тя се намира край брега на седмото Мусаленско езеро. Край нея си починахме 15-20 мин. и поехме нататък към върха.
Пътят от хижа Мусала до заслон Ледено езеро (заслон Еверест (2740 м)) вече е малко по-труден – с повече камъни и няколко стръмни участъка.
В 11 ч. стигнахме до красивото Алеково езеро (2544 м н.в.), което е третото Мусаленско езеро от Седемте в Мусаленския циркус. То е разположено в подножието на връх Алеко.
30-40 минути по-късно бяхме на заслон Еверест (Ледено езеро (2747 м н.в.)), където поостанахме 20-тина минути.
Заслон Еверест е изходна точка не само към връх Мусала (около 30 мин.), но и към хижа Марица (около 5 часа), хижа Грънчар (около 4 часа), хижа Семково (около 8 часа), хижа Рибни езера (около 10 часа). Наблизо до заслона са и връх Малка Мусала и връх Иречек.
След това поехме отново нагоре – финални стъпки към върха. На най-високия връх на Балканския полуостров бяхме в 12:30 ч. Последното изкачване – от заслон Ледено езеро до връх Мусала (2925 м) – е най-стръмно, каменисто, трудно за изминаване. Съответно и най-изморително, изискваше повече почивки.
Името на заслона е Еверест 84. Поради близостта му до Леденото езеро, по-популярен е именно с това име. Защо Еверест? Защото този заслон е проектиран и конструиран, за да се използва от първата българска експедиция в Хималаите като базов лагер. Но когато конструкцията вече била готова, се оказало, че цената за превоза надвишава неколкократно цената на постройката. Затова тя е монтирана до Леденото езеро под вр. Мусала.
Както вероятно разбирате, достъпът до най-високия ни връх е лесен и много приятен. Пътеките са с много добра маркировка, няма как да се объркате. Летният и зимният маршрут вървят близо един до друг, на места се пресичат. Преходът от хижа Ястребец до най-горе ни отне 3 часа – от 9:15 до 12:20 ч.
На връх Мусала имаше много хора (нали ви казах, че е леснодостъпен, а и е някак престижно да го качиш). Все пак имаше възможност за индивидуални снимки с табелката с името на върха, както и на фона на различни планински гледки. Мусала е в списъка на 100-те национални туристически обекта, печатът е в хижата на върха.
Останахме около половин час и поехме надолу – по съвсем същия път наобратно. Най-горният участък си беше труден за слизане – точно, както и за изкачване. Стръмната и камениста пътека до заслон Еверест не трябва да се подценява. На нея се товарят ставите на краката – колене, глезени. Умората също си казва думата.
Преходът от връх Мусала до хижа Ястребец, от където се качихме отново на лифта, ни отне 3 часа – колкото беше и изкачването. Общото време за изкачване на върха, слизане до лифта и почивките – 7 часа.
Дата: 9. септември 2022 г., четвъртък
Цел: Йончево езеро
Времетраене: 4 часа
Дължина: 8 км
Третия, последен, ден от нашата екскурзия в Рила, посветихме на Йончевото езеро (2013 м н.в.), разположено в подножието на връх Попова капа. Езерото е кръстено на художника Христо Йончев-Крискарец, който го е посещавал многократно и дори е живял в колиба на бреговете му. Решихме да е по-кратък преход – хем да не прекаляваме, хем да не ни застигне дъжда. Да, времето се оказа променливо и можеше да ни изиграе лош номер, ако не се съобразим с него и хукнем по-надалеч.
Преходът за Йончево езеро започва от паркинга в комплекс ЦПШ Мальовица. Комплексът се намира в местността Меча поляна. До тук се стига с автомобил по асфалтов път, паркингът е голям, а цената му е 5 лв. за ден (2022 г.).
Тръгнахме от паркинга към 10 часа. Има указателна табела и се върви по зелена маркировка, ясно видима и начесто. Първоначално се минава по горска пътека – сенчеста, със стръмно изкачване – и се излиза до станцията на стар влек до ски писта Ръждавица. Мисля, че за около 30 минути изминахме тази първа част от трасето.
След това пътеката пресича ски пистата и отново се влиза в гора – този път е равно. Тук се пресича поток (Горна Прека река), минава се през някои стръмни участъци, включително прашни и каменисти, които са неудобни за вървене. Хубавото е, че терените се редуват, а разнообразието помага на придвижването – и физически, и психически.
Най-горе на този баир (рид Гюлечица) има удобно място за почивка – обширно и сенчесто. Предстои спускане в долината на Средна Прека река, която тръгва от Йончево езеро. Малко след като започне спускането, се включва и синята маркировка от село Говедарци (почивна база Овнарско), така че до езерото се върви вече по две маркировки – зелена и синя.
Покрай реката отново има изкачване, но е малко. И води до участък с клек – също неголям. След него вече се вижда красивото Йончево езеро. И съвсем скоро, сякаш укрилени, вече сме на брега на езерото.
Този втори и финален етап се изминава за около два часа с почивките, спирането за снимки, внимаването да не се цопне във водата на някой от потоците.
От Йончевото езеро тръгва пътека със синя маркировка до Страшното езеро. Преходът е около 1 ч. 30 мин. – 2 часа и не е за всички колена.
След кратък престой на брега, около 20 минути, тръгваме по съвсем същия обратен път, за да стигнем до колата. Връщането беше по-лесно и по-бързо – почти без изкачвания, но все пак си има опасни слизания – по стръмните участъци и сипеите.
Общо 4 часа ни отне този преход – с вървене, снимане и почивки.
За следващия път си обещахме връх Мальовица и други красоти и предизвикателства на Рила.