Бурен вятър, безразборен ураган,
понякога пък – топло нежно слънце.
Когато плаче – облак неразбран.
Когато се усмихне – никне зрънце.
Безумен хаос, после тишина
и само стъпки от обувките се чуват –
пристъпва с грациозна бързина
или притичва, кецове обула.
С усмивка крие своята умора –
нали на нея всички пак разчитат.
Отмята куп задачи: първа, втора…
Кафе отпива и отново се развихря…
Море спокойно, тих и слънчев пристан,
понякога пък – сянка в планината.
Когато плаче – всичко е безсмислено.
С усмивката ѝ – всички са богати.