В последните няколко години по Великден предпочитаме да си правим семейни екскурзии в различни дестинации в България. Оставяме децата на баба и дядо и със съпруга ми потегляме нанякъде.
Тази година избрахме Панагюрище и Копривщица – богати в миналото български градове, люлка на революцията, родни места на десетки славни българи. Малко по-надолу ще спомена някои от тях.
Ден 1: 22.4.2022 г., петък
Цел: пристигане в Панагюрище
И така, тръгнахме в петък от Варна, минахме през където трябва, за да оставим децата попътно, и… газ към Панагюрище. Настанихме се в хотела в късния следобед и излязохме почти веднага да се разходим в градчето.
Уцелихме някакъв голям пазар, на който преобладаваха ръчно изработени изделия – от дърво, вълна, кожа, чугун, лен, кост, а също и халва, пчелен мед, вино, козметика. Беше шумно, оживено и дори красиво (аз не обичам подобен тип прояви и трудно се свързвам с тях емоционално). Не успях да разбера дали този пазар е ежегоден (по Великден), ежеседмичен (всеки петък) или каквото и да е друго за него.
Качихме се на паметник „Априлско въстание“ – в камъните са изсечени революционери и Райна Княгиня на кон и вееща въстаническото знаме. Много стъпала има до горе, но по целия път кипеше живот – младежки компании, семейства, други туристи като нас, а от най-високата точка се открива панорама към цялото планинско градче.
Извадихме късмет с вечерята – в най-известния и претъпкан ресторант в Панагюрище ни намериха маса за двама – без резервация и в последния момент. Храната беше вкусна и играх хоро. 😊
След като се прибрахме в хотела след вечерята, направихме списък на местата, на които искаме да отидем в следващите ден и половина. Оказа се, че има много обекти за посещение и разглеждане в региона, затова направихме стриктен план. И доста жертви, тъй като нямаше как да видим всичко.
Ден 2: 23.4.2018 г., събота
Цел: обиколка на Копривщица и обиколка на Панагюрище
На следващия ден, малко преди 9 часа, вече пътувахме към Копривщица. Спряхме колата на платен паркинг – 4 часа за 2,40 лв. От там тръгнахме към Информационния център в града – за билети и магнитче – как без магнитче?! С билетите ни дадоха и карта на града с отбелязани къщите-музеи, които са включени в цената на един билет, и номерирани по ред на разглеждане. С две думи – голямо улеснение.
Първа беше родната къща на поета Димчо Дебелянов. Тя е пълна с неговите красиви стихове, както и с цитати на известни българи, които допълнително насочват за значимостта на поета. Дебелянов умира много млад на фронта на Първата световна война – едва 29-годишен. Но остава завинаги безсмъртен.
Втора беше къщата на Тодор Каблешков – един от богатите българи по онова време и автор на Кървавото писмо.
Всичко върви по плана на Оборишкото събрание (14-16 април 1876 г.), което е определило датата на въстанието за 1. май. Предателството на Ненко Терзийски Балдьовеца обаче ускорява развръзката. От Пловдив е изпратен Неджип ага, заедно със заптиета, да залови водачите на въстанието. Каблешков не губи нито миг и събира комитета, въстаниците вдигат оръжие и две дружини се насочват към конака, а една към пловдивския път, за да отреже пътя за бягство. До мостчето към конака проехтява първият изстрел – Георги Тиханек прострелва турското заптие Кара Хюсеин, пада и мюдюрина, камбаните в Копривщица ечат, а въстаниците щурмуват конака. С кръвта на убитото заптие Каблешков пише „кървавото писмо“, с което конник стига за 2 часа до Панагюрище:
Братия!
Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии…
Сега, когато ви пиша това писмо знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!…
Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище… Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков
…
Въстанието е смазано, а Каблешков бяга в гората. В троянския балкан е предаден и заловен от заптиите. В затворите и по време на разпитите той смело казва името си и положението си в революционния комитет, поема цялата отговорност, но отказва да издаде съратниците си. Гордо заявява:
„Моята младост принадлежи на Отечеството ми, паша ефенди, и ако ми е мъчно, то е затова, че бесилката ще ми отнеме възможността да се боря за свободата му против вашата омразна, тиранична власт. Нашата кръв ще обагри пътя към свободата и над измъчената ни родина ще изгрее слънцето на българската правда.“
В Габровския конак, на 16. юни, Каблешков се застрелва в гърдите с пистолет на заптиетата, които го карат в Пловдивския затвор. Бил е на 25 години.
След къщата на Каблешков минахме през Моста на първата пушка. Калъчевият мост е в старата част на град-музей Копривщица; преминава над Бяла река и е между къщата на Тодор Каблешков и Лютовата къща. Носи името на Хаджи Найден Калъчев, който дарява средствата за построяването му през 1813 г.
На него започва Априлското въстание – на този мост, на 20. април 1876 г. българският въстаник Георги Тиханек застрелва турското заптие Кара Хюсеин. С кръвта на убития Тодор Каблешков пише „кървавото писмо“. Този изстрел е увековечен като старт на Априлското въстание.
„Първият изстрел бил даден тука!
Екнал тревожно гръмовния звук,
сля се с камбанния радостен звън,
робит – български вдигнал от сън,
дума една запленила града: „Свобода!“
Лютовата къща беше следващата ни спирка в тази въстаническа обиколка на Копривщица. Тя е построена през 1854 г. от пловдивски майстори за богатия бегликчия (събирач на данъци) и джелепин (търговец) Стефан Топалов.
Петко Лютов е вторият ѝ собственик, който купува къщата през 1906 г. Той е копривщенски търговец, чиято търговска дейност се простирала до Кайро и Александрия.
Лютовата къща не е известна с бунтовна и революционна дейност, а представлява ценен паметник на копривщенската архитектура и етнография.
Следваща беше къщата-музей „Георги Бенковски“. „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее!“, е изрекъл революционерът.
Истинското му име е Гаврил Хлътев. Роден е вероятно на 21. септември 1843 г. Бил е абаджия, владеел е няколко чужди езика. Съдбата го отвежда по пътя на революцията – вероятно около 1875 г. в Букурещ Стоян Заимов го среща с революционните идеи.
По това време сменя името си: Гаврил Хлътев става Георги Бенковски.
По време на Априлското въстание, след получаването на Кървавото писмо на Каблешков от въстанала Копривщица, именно Бенковски веднага вдига и Панагюрище на оръжие. Сформира прочутата Хвърковата чета, с която обикаля близките села, за да ги вдигне на бунт.
След погрома на въстанието, докато бяга в Тетевенския балкан заедно с малка група другари, главният апостол е предаден от овчаря дядо Въльо. На 12. май 1876 г. при преминаването на мостче над река Костина Георги Бенковски намира своята смърт от ръката на врага. По този начин си отива един от най-енергичните дейци на националноосвободителното движение.
В къща-музей „Любен Каравелов“ за мен беше много вълнуващо, тъй като там видях стара печатарска машина на живо! Не предполагах, че е имало такава преса в България преди 150 години! За мен си беше невероятно откритие!
През лятото на 1871 г., при пътуване до Белград, Любен Каравелов закупува от „Сръбската държавна печатница“ чрез търговеца Райчевич Виенската печатарска машина „Л. Кайзер“. След Освобождението машината е пренесена в България. На нея са печатани вестниците „Свобода“, „Независимост“, „Знаме“ и др.
Музеят на Каравелови се състои от две отделни къщи – в по-голямата е поместен „животът“ на Любен Каравелов, а в по-малката – на брат му Петко Каравелов.
Публикувам тук нещо като карта на всичко, което разказах до тук. Успяхме да обиколим и разгледаме всички значими къщи-музеи в Копривщица за по-малко от 4 часа. Беше много интересно. И носи гордост. Със сигурност ще заведем и децата един ден там.
След обиколката на Копривщица, трябваше бързо да се върнем в Панагюрище, за да разгледаме максимално много неща и там. Наложи се да пропуснем Старосел, където има гробница, и Стрелча, където също има гробница (тракийската Жаба могила).
В Панагюрище посетихме Историческия музей, Лековата къща и къщата на Райна Княгиня.
Част от Историческия музей е Дудековата къща, която показва бита на българските семейства в годините около Освобождението. Богата и интересна експозиция.
Разбира се, топ експонатите в музея са златните съдове от Панагюрското съкровище. Оказа се, че сме видяли не оригиналното Панагюрско златно съкровище, а негово копие. Казаха ни, че оригиналното е в Япония, а изложеното в Музея е сребърно и после покрито със златен слой.
Но пак си беше величествено. Усещането да влезем в трезор и да видим седемте златни съда красиво изложени и мистично осветени беше неповторимо.
Посетихме и Лековата къща в Панагюрище. Иван Леков е бил един от най-богатите европейци, богат търговец, революционен деец и участник в Априлското въстание.
Къщата му е построена след Кримската война и е изографисана през 1873 г. Посещавана от Апостола на свободата Васил Левски.
След заседанията в местността Оборище в нея отсяда комисията, избрана от Първото велико народно събрание, свикано през април 1876 г.
Наред с историческата стойност, Лековата къща е и ценен паметник на възрожденската архитектура. Изключителната стенописна украса отвътре и отвън на сградата е изпълнена от местния майстор Иван Зографов. В салона впечатлява “Колелото на живота”, отразяващо характерната за епохата житейска философия. Лековата къща е възпята от великия български поет Пенчо Славейков в поемата му „Кървава песен“.
Сцените в Колелото на живота пресъздават цикъла на човешкия живот. Изображението се среща както в религиозното, така и в светското изкуство. Колелото на живота пресъздава както биологичния кръговрат на живота, така и духовните проявления.
За десерт си оставихме къща-музей „Райна Княгиня“ – една от най-видните революционерки и борци за свобода. Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева е жената, ушила главното въстаническо знаме на Панагюрски революционен окръг за Априлското въстание. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Бенковски.
Тя е учителка, първата дипломирана акушерка в България и изобщо първата дипломирана българка.
„Думата свобода е от женски род, затова и жена трябва да носи знамето. Райна го е шила, тя е негова майсторка, затова тя ще развее най-напред знамето.“
(Георги Бенковски)
„Със знаме всичко е възможно…
Ние видяхме знамето, паднало в ръцете на турците. Сега то служи за доказателство при смъртните осъждания, които се провеждат в Панагюрище. Героичното парче плат, опръскано и разкъсано, беше красиво избродирано със простодушен знак, изобразяващ голям златен лъв, сложил лапата си върху полумесеца и с ярост гледащ към него, и надпис на български „Свобода или смърт“.“
Размерите на знамето са 2 на 1,5 метра с две лица и поръбено със сърмена ивица. За честването на 25-тата годишнина от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена, копия на оригиналното. Днес са запазени само две от тях и могат да бъдат видяни в Военноисторическия музей в София и в родната ѝ къща в Панагюрище. Третото изгаря по време на бомбандировките над София през Втората световна война.
След този натоварен ден, в който нямахме време да ядем и дори да пием кафе, се прибрахме в хотела и вечеряхме там.
Ден 3: 24.4.2022 г., неделя
Цел: връх Братѝя и прибиране
Последния ден в този край си го оставихме за планинартстване. Панагюрище и Копривщица са разположени в планината Средна гора. Избрахме да се изкачим на връх Братия; първенецът ѝ Богдан го запазихме за друг път.
От Панагюрище тръгнахме към 10 часа. Преди това закусихме и освободихме стаята в хотела. Изходната точка за изкачване на връхчето е село Панагюрски колонии, до едно езеро, в един парк, до който има един паркинг, на който паркирахме колата към 11 часа. Обухме туристическите обувки и тръгнахме нагоре. Пътят към връх Братѝя е кратък, лек, приятен, широк и панорамен. Има червена, синя и зелена маркировка, които следват различни екопътеки или цели. Ние следвахме зелената маркировка.
На върха бяхме към 14 часа и с кеф отпочинахме на…. пейката, поставена най-горе. Да, досега не бях виждала връх с пейка на него, а съм била на доста върхове. 😊
„Няма другаде тоя разкошен тъмнозелен венец, който се извива над Панагюрище. Няма друга планина с такава заоблена форма, с такива улегнато-извити линии, с такива кинти и цветисти поляни.
Леснодостъпна, нежна, тиха, кротка и гостоприемна е Същинска Средна гора. От върха Братия се открива такъв просторен и великолепен изглед, какъвто няма втори в Европа.“
(Константин Иречек, „Княжество България“)
Много панорамен връх е Братѝя (1519 м). От него се откриват гледки към Стара планина, Витоша и Рила. А на върха, освен пейка, има спокойствие и българското знаме.
Ето няколко снимки от Братѝя.
След като постояхме 20-30 минути, тръгнахме надолу, но по друг маршрут. Решихме да минем да пием по един чай в хижа Братѝя. Тя обаче се оказа изоставена, доста запусната, заключена, оградена… Не успяхме да влезем.
Слизането до колата беше с продължителност около 1 час – наистина много бързо. Към 15 часа вече пътувахме на изток, за да ядем козунаци с децата, бабите и дядовците.
В обобщение ще кажа, че това беше една много приятна, наситена с патриотизъм, бунтарство и българска гордост екскурзия. Много неща не успяхме да видим, затова ще отидем пак нататък някой ден. Вече с децата.