След като вчера изкачихме връх Ком, днес беше ред на забележителносите на Видин. Те на практика, поне според мен, не са много. Спокойно ги обиколихме за един ден, без никакво бързане.
Станахме прилично късно – нашето семейство не е любител на ранното ставане, закусихме и тръгнахме от хотела в Берковица в 10:30 ч.
Крепостта „Баба Вида“
Пред крепостта „Баба Вида“ паркирахме малко след 12 ч., а в 12:30 ч. купихме семеен билет за посещение в прочутия архитектурно-исторически обект.
На касата ни биха печати в книжите „100 национални туристически обекта“ – крепостта „Баба Вида“ в тях е под номер 13. И влязохме по едно мостче през главния вход.
Крепостта е много разхвърляна – вероятно това е нормално състояние на крепостите, затова щеше да е голямо улеснение да получим съвет как да я разгледаме най-оптимално. Вместо това служителят на касата каза само мъдрото „Ми както искате я разглеждайте.“ и така ни остана едничката надежда да се информираме от табелите.
Само че и табели нямаше. Точно на входа има една карта на крепостта и след нея посетителите се хвърлят в дълбокото. Т.е. започва едно гадаене сега какво точно виждат, какъв е този предмет и т.н.
Освен това, крепост „Баба Вида“ е пълна със стълбища, отвори към долни нива, наблюдателници. Никъде обаче не беше обезопасено. Миг невнимание и някой ще е поне с разбит нос. Да, отговорност на всеки човек и родител е да поема отговорност за себе си и децата си, но един парапет покрай някоя дупка на никого не е навредил. Определено за мен това неподдържане си беше пропуск.
Липсваше ми и осветление в много от помещенията – разбрахме, че са били складове, но почти нищо не видяхме от тях.
От друга страна, гледките компенсираха всичко това – от север се шири с цялата си прелест река Дунав, другите три страни на крепостта са опасани от зелен парк.
Около 90 минути ни беше обиколката на обекта, като смея да твърдя, че не оставихме неинспектиран милиметър. Сигурно може и за по-малко време да се разгледа.
След като излязохме в 14 часа, трябваше да хапнем нещо. В крайречния парк намерихме заведение с цаца, бира, салати и принцеси – идеално за нас четиримата. Нямахме много време вече, защото още 3-4 набелязани обекта чакаха да ги разгледаме.
Музей „Кръстатата казарма“
В 15 ч. започнахме от музей „Кръстатата казарма“, който е само на 6-7 минути пеш от заведението, в което обядвахме. Той се намира в най-старата част на Видин, близо до Крайдунавскич парк. Сградата е построена по поръчка на местния владетел Осман Пазвантоглу през 1801 г. за нуждите на османските войски във Видин. След Освобождението Кръстатата казарма е била съд и казарма на българската войска.
Интересният музей е на разположен на два етажа и включва доста разнообразни експозиции, в известна степен чак несъвместими. На долния етаж е представено риболовното дело край Дунав – мрежи, таляни, снимки на уловени риби. В другите зали има етнографска експозиция (уредена от 1969 г.), която представя традиционната култура на населението от Видинска област от края на XIX в. до 20-те години на XX в. чрез:
- обредни и традиционни народни носии от региона;
- предмети от градския бит, които показват връзките на Видин с Европа;
- народни художествени занаяти.
Работно време на музей „Кръстатата казарма“: от 9:00 ч. до 17:00 ч.
Исторически музей „Конака“
Следващата ни спирка беше Исторически музей „Конака“ – в него бяхме в 15:50 ч. Определено си заслужава да се посети – не го пропускайте, когато посещавате Видин. Намира се в централната част на града. Сградата е построена през втората половина на XVIII в. и първоначално е била използвана от турците за конак. През 70-те години на XIX в. тя е предоставена на българската църковна община. След Освобождението в нея се е помещавала Община Видин.
През 1956 г. сградата е преустроена в Исторически музей „Конака“, който разказва историята на видинския регион от дълбока древност до Освобождението. Разделите са „Праистория“, „Античност“, „Средновековие“.
Работно време на Исторически музей „Конака“: от 9:00 ч. до 17:00 ч.
За Лапидариума, който се намира точно до крепостта „Баба Вида“, не ни остана време. Но горните два музея препоръчвам с две ръце!
След като излязохме от „Конака“ се разходихме из централната част на Видин – градът беше доста пуст и тих. Минахме покрай Видинската крепост и нейната порта „Стамбол капия“ и се отправихме към колата.
Пътешествието ни в Северозапада продължава. Stay tuned!