Приключението ни в Северозападна България е в разгара си. След изкачването на връх Ком в събота и обиколката на видинските забележителности в неделя, в понеделник се отправихме към Белоградчишките скали и пещера Магурата.
След мекиците с айрян за закуска и горещото кафе с късметче “Luck” (незнайно защо преведено като „Щастие“), в 10:30 ч. тръгнахме от хотела в Берковица към Белоградчик. Май не съм ви казвала досега, че пътищата в този край на България са доста по-добри от тези във Варненска област – дори третокласните. Та по въпросните пътища за около 90 минути стигнахме до касата на природния феномен „Белоградчишки скали“.
Белоградчишки скали
Те са природен феномен с работно време и ценоразпис, с които ние, посетителите им, се съобразяваме. Та, в работното им време и срещу 12 лв. за семеен билет, се впуснахме да ги разглеждаме. На касата ни удариха печати в книжките, защото туристическият обект е един от „100 национални туристически обекта“, под номер 15.
Влязохме през главната порта на крепост „Калето“ заедно с два автобуса осмокласници – беше пренаселено и шумно и не така си представяхме разходката сред природата, но гледахме да не си пречим. Обектът, на практика, представлява един зелен (поне през пролетта) парк, с обособени пътеки, стълбища, парапети и пейки, които подпомагат оптималния му оглед. Заради парапетите и многото хора не успяхме да направим добри снимки, но по-важни са нещата, които улавяме с очите, а не с обективите си, нали?!
Разгледахме прочутите „Белоградчишки скали“ за малко повече от час.
След тях се отправихме към Природонаучния музей на Белоградчик, който е непосредствено до касата на „Скалите“ – буквално на метри от нея. Пълен е с тъжни препарирани животни, птици и насекоми – както се очаква за такъв музей – които няма как да видим в естествената им среда. До 13:40 ч. успяхме да разгледаме природонаучната колекция, след което купихме задължителното магнитче от барачките на паркинга и в 13:45 ч. се отправихме към следващата си цел за деня.
Пещера Магурата
На паркинга на Магурата, който е на около 17 км от Белоградчик, бяхме в 14:10 ч. Там вече бяха двата автобуса с 4-те класа осмокласници, с които разглеждахме малко по-рано Белоградчишките скали, и бяха окопирали фризера за сладолед. Успяхме да се доберем до два сладоледа за двете деца, които те изблизаха по стълбите нагоре към входа на пещерата.
Влизането на обиколка е по час – през два часа, считано от 10:00 ч. до 16:00 ч., без почивен ден. В пещерата се изминават около 1,7 км в различните галерии, покрай сталактити, сталагмити и сталактони. Времето за обиколка е час и малко, с екскурзовод. Маршрутът не е кръгов, а се излиза през съвсем друг отвор от този, през който бяхме влезли – на Рабишкото езеро. Което значи, че и колата ни беше доста по-далеч, отколкото когато паркирахме – на 1,6 км, които изминахме по асфалтов път за 20 минути.
Пещера Магурата е една от най-големите в България. Галериите ѝ са огромни – някои от тях са дълги над 200 м, широки над 50 м и високи над 20 м.
Магурата е уникална с това, че в нея са открити изключително добре запазените древни рисунки, каквито не са открити никъде другаде по света. Подобни има само в две пещери във Франция, в една в Италия и в още една в Испания. Поне така пише в интернет.
Пещера Магурата е защитена от ЮНЕСКО като природна забележителност, поради което от 2017 г. галерията с любопитните палеолитни рисунки е запечатана и недостъпна за посетители. Колкото повече посетители имало в тази галерия, толкова повече избледнявали първобитните артефакти по стените. Ето защо днес не ги видяхме наживо и това е… кофти.
Друго интересно за този природен обект е, че в него живеят над 20 000 прилепа, два вида – мокрица и снежнобяла диплира… ние обаче не видяхме нито един и от тях.
Пещера Магурата също е част от „100 национални туристически обекта“ – тя е под номер 14. Ние изобщо не се сетихме за това и останахме без печати. 🙂
Към 16:30 ч., след като пихме по едно кафе на паркинга на пещерата, тръгнахме към Берковица, тъй като нямаше как да се вместим в работното време на нито един друг туристически обект. А и почивката в хотела, играта на шах, размотаването с боси крака, без обувки, хич не са за пренебрегване. Утре… е, ще видим.